Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Сериалът показва пътя на рехабилитация на различни персони, които по различни мотиви, са пристрастени към наркотиците, алкохола, хапчетата и други видове, като по този начин се опитват да забравят за своите проблеми.

Историята се съсредоточва в една терапевтична общност, основана от двама лекари психиатри – Росио Рикелме и Ева Белтран. Там има различни интернирани, които лекуват своите зависимости, посещавайки сесии по тай-чи, работят в градините и се подлагат на терапии на открито, които им позволяват да потушат своите болки и да открият своите подбуди, които са ги отвели там. Въпреки всичко, този процес не е лесен, тъй като всеки от пациентите се измъчват постоянно от своите призраци от миналото, които отново ги тласкат към дъното...

Персонажите:

Росио Рикелме

50-годишна. Лекар-психиатър, която се е дипломирала в UNAM в град Мексико. Росио е белязана от ранната загуба на Лито, бащата на сина ѝ Салвадор. Той е изчезнал след като е бил задържан през 1980-те години по време на протест във Валпараисо. Когато е изчезнал, Росио е била на 19 години и бременна в 7-я месец. Благодарение на подкрепа от страна на семейството и организацията за Правата на човека, Росио заминава със сина си в доброволно заточение в Мексико. Там успява да се стабилизира и да учи. От Мексико и при всяко свое пътуване тя не спира да търси справедливост за своя изчезнал Лито. Случаят присъства като един от последните случаи в Задържани и изчезнали по време на диктатурата. Но самият той умира при транспортна катастрофа през 1995 година, същата година, през която Росио се завръща в Чили. Когато Салвадор навършва 19 години, решава да се премести да живее в столицата Сантяго, където пред него се откриват невероятни възможности за образование, а там Росио се запознава с Ева Белтран. Двете споделят призванието да помагат на хората и започват да работят в Конасе в управлението на програмата по превенция на наркотиците. През 2006 година, Ева получава в наследство къща в La Comunidad и тогава двете я преустройват в клиника по дезинтоксикация и рехабилитация от наркотици в Peñalolen. От четири години, те се борят да поддържат този проект най-вече чрез своите пациенти, които се интернират в клиниката. Росио е динамична, крайно рационална жена, чието сърце е хладно. Нейните връзки като правило са функционални, като единственото изключение за нея е сина ѝ Салвадор, когото обожава и глези. На своите пациенти Росио дава най-доброто от себе си.

Ева Белтран

46-годишна. Лекар-психиатър и заедно с Росио съосновател на La Comunidad след като наследява семейната къща на майка си. Там тя практикува своята професия като терапевт и успоредно с това се справя добре с управлението на клиниката. Ева не успява да поддържа здрави и продължителни връзки, винаги търси убежище в своята работи и със своя независим дух, тя избягва всякакви сериозни обвързвания. Притежава много енергия и експлозивен характер. Тя е от хората, според които правилата не важат за нея, а само за останалите.

Хулия Лафуенте

40-годишна. Тя е от големите комедианти в Чили. Тя е от актрисите, които винаги са били в центъра на комедията и се е превърнала в номер едно от най-печелившите по фестивали и важни изяви. Тя е много гъвкава и публиката познава нейните различни превъплъщения. От момента, в който навлиза в света на известните и започва да играе на живо, Хулия свиква да разчита на кокаина. Това, което в началото е било за забавление, се превръща в нейна неизменна зависимост. Хулия усеща, че не може да играе, ако не консумира кокаин. Хулия изпитва голяма вина, която не ѝ позволява да живее спокойно и я запраща в капана на наркотиците. Започва много често да се появява в ежедневниците, но не само заради своя професионализъм, но също така и заради скандалите, с които се свързва името ѝ. Интернирането ѝ в клиниката се дължи на желанието ѝ да избегне инфаркт, а не за да се изчисти. Освен това, тя отива в клиниката и заради приятелството си с Ева. След като изкарва известно време там, тя започва да вижда светлина в края на тунела.

Фелипе Кардели

58-годишен. Мистериозен мъж, който пристига в клиниката заради зависимостта му към алкохола. Военен от 20-годишен. Участвал е активно в репресиите по време на военната диктатура. Дави своята съвест в алкохол след последните репресии. През 1971 година е влязъл във военното училище на 18-годишна възраст, защото е приемал тази професия за свое призвание. Никога не се е обвързвал с политическите идеологии от онова време, но инстинктът му за самосъхранение и призванието му да служи на властта са го принудили да следва заповедите на началниците си. Между 1973 и 1995 година, Мануел Трехо е бил член на Дина и CNI. През 1995 година Мануел официално е обявен за мъртъв при автомобилна катастрофа. По този начин, след голям брой от разследванията на съдебното разследване по нарушаване на човешките права, Мануел Трехо е обявен за виновен. В онзи момент, Мануел Трехо приема самоличността на Фелипе Кардели (който е починал на същата дата), защитен от своите началници. Получава заплата, с която да задоволява ежедневните си нужди. Животът му се завърта около питиетата и книгите. Самотен призрак, който е очевидна заплаха за институцията, която го защитава. Знае много и пие много. Заменя своя апартамент за една комуна. Предизвиква скандали, които заплашват тайната на своите съучастници. След случилото се, той пристига в клиниката. Това е последната възможност, която неговия единствен приятел, който го е изоставил: Фабио Сагредо.

Владимир Толедо

50-годишен. Професор по литература в пет частни университета в столицата Сантяго. Разведен и има много близка връзка с дъщеря си Федора. Крайно разочарован писател, който изразява остро своята неприязън към света. Чувства се като жертва на системата и огромната му интелектуална способност го превръща в акумулатор на аргументи, които оправдават неговото недоволство. Повече от 10 години Владимир консумира амфетамини. Изискванията на работата му и вкуса му към тишина през нощта се превръщат в отправна точка на нещо, което в началото е инцидентно. Сега той е пристрастен, но е убеден, че може да контролира ситуацията. Въпреки това, неговото тяло поема негативите от постоянното консумиране на амфетамини. Приема да влезе в клиниката от любов към дъщеря си Федора.

Мария Лара Лопес

22-годишна. Родена е в Икике и на 14-годишна възраст се запознава с кокаина. От малка не е виждала баща си, а майка ѝ – Кармен Лус Итурбе, е прекалено заета сенаторка в района. Мария Лара се чувства ужасно от предателството на баща си и отдалечаването на майка си. Благодарение на контактите си в Икике, Мария Лара се снабдява с поредната доза. Нейната история около интернирането в клиниката е дълга и бурна. Майка ѝ се опитва да я разбере и подкрепи, но Мария Лара следва стъпките на своето самоунищожение. В началото на сериала, Мария Лара за един месец е интернирана и дори не си спомня последната „дозичка“, която е взела. Тя е силно засегната от наркотиците, след като повече от 5 години е пристрастена и на улицата. Нейният малък брат се превръща в чудото, от което има нужда, за да потърси изход от този ад.